10 април - Инцидентът в Крагуевац, убиват български войници в Сърбия
На тази дата през 1914 година пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отхвърлят да положат военна клетва в сръбската войска и на всеки 10 е разстрелян по един.
След 1908 година младотурците вършат опити да наложат наложителна военна тегоба и за християнското население. Новата мярка е посрещната насилствено измежду българите в Македония.
Когато обаче Сърбия се пробва да вкара военна тегоба след Балканската война популацията изрично се опълчва. Първите мобилизирани младежи от Щипско, Радовишко и Тиквешко на 21 март 1914 година потеглят под ескорт за Сърбия. Когато се събират на гара Велес, всички заедно запяват „ Шуми Марица “.
Сръбските офицери дават заповед неотложно новобранците да бъдат натоварени в специфичен трен. Още тук те стартират да викат: „ Ние сме българи и не желаем да служим в сръбската армия. “
Вътрешна македонска революционна организация деецът и публицист Страхил Топуков записва и разгласява късите мемоари на ВМОРО революционерът от Щип Панчо Тодоров:
" В деня когато щяхме да поставяме клетвата, на избраното място – в казармата, беше пристигнало цялото Крагуевац. Кралят не пристигна. Генерал Калафатрович ни държа тирада, в която посочи, че ние македонците, още от преди доста епохи сме били сърби. Всички слушахме безмълвно, без някой да му възрази. След него приказва владиката и направи водосвет. Но таман почна да изрича думите: „ Заклевам се в името на краля, че ще послужвам почтено и правилно на Отачбину “ и прочие, още не произнесъл никаква дума, след един момент безмълвие, щипяни, както бяхме подредени в един взвод, единомислещо извикахме " Не одобряваме клетвата ". Нашите думи се подеха от останалите взводове и по този начин непрестанно всички новобранци, 1000 души, викахме " Не одобряваме клетвата ". По едно време от отсрещната страна се чу гръмогласно от мнозина „ ура “, а по-късно всички в едно гърло викахме „ ура “, „ Да живее цар Фердинанд “, „ Да живее българския народ “, „ Да живее Македония “. "
След 1908 година младотурците вършат опити да наложат наложителна военна тегоба и за християнското население. Новата мярка е посрещната насилствено измежду българите в Македония.
Когато обаче Сърбия се пробва да вкара военна тегоба след Балканската война популацията изрично се опълчва. Първите мобилизирани младежи от Щипско, Радовишко и Тиквешко на 21 март 1914 година потеглят под ескорт за Сърбия. Когато се събират на гара Велес, всички заедно запяват „ Шуми Марица “.
Сръбските офицери дават заповед неотложно новобранците да бъдат натоварени в специфичен трен. Още тук те стартират да викат: „ Ние сме българи и не желаем да служим в сръбската армия. “
Вътрешна македонска революционна организация деецът и публицист Страхил Топуков записва и разгласява късите мемоари на ВМОРО революционерът от Щип Панчо Тодоров:
" В деня когато щяхме да поставяме клетвата, на избраното място – в казармата, беше пристигнало цялото Крагуевац. Кралят не пристигна. Генерал Калафатрович ни държа тирада, в която посочи, че ние македонците, още от преди доста епохи сме били сърби. Всички слушахме безмълвно, без някой да му възрази. След него приказва владиката и направи водосвет. Но таман почна да изрича думите: „ Заклевам се в името на краля, че ще послужвам почтено и правилно на Отачбину “ и прочие, още не произнесъл никаква дума, след един момент безмълвие, щипяни, както бяхме подредени в един взвод, единомислещо извикахме " Не одобряваме клетвата ". Нашите думи се подеха от останалите взводове и по този начин непрестанно всички новобранци, 1000 души, викахме " Не одобряваме клетвата ". По едно време от отсрещната страна се чу гръмогласно от мнозина „ ура “, а по-късно всички в едно гърло викахме „ ура “, „ Да живее цар Фердинанд “, „ Да живее българския народ “, „ Да живее Македония “. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ